Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Макар напоследък много животни- хора да идват при мен често, много повече от обикновено, аз не ги питам. Но днес попитах: „Кой ти каза това? Кой ти каза за мира и ми предаде да не се тревожа?“ Тя каза, че един брат ѝ го е казал. Попитах: „Кой брат? В групата ми има толкова много братя и сестри. Кой от тях?“ Тя каза: „Не, един брат от Небесата.“ Вероятно е брат-птица, който е напуснал този свят, но сега е в Небесата и те все още поддържат връзка помежду си. Също както миналата година, когато едно от моите кучета-хора почина, а аз не успях да я видя преди смъртта ѝ. Но тя е щастлива. Тя е в Новата Земя. И все още може да се свързва с едно от моите кучета-хора, с което бяха заедно в една и съща стая, спяха в една и съща стая. И ако едното го нямаше, другото изпадаше в паника, не искаше да яде или да пие, или беше много тъжно. Когато бях там, обикновено я водех в стаята си и ѝ казвах: „Сестра ти ще се оправи. Просто трябва да си почине. Лекарят ѝ препоръча да почива заради генетичното си заболяване. Но всичко е наред, вече е под контрол. Просто трябва да остане за известно време в болницата за лечение. Разбираш ли?“ Тогава другата се успокояваше. Двете бяха много добри, неразделни приятелки. След като по-голямата си отиде, те все още могат да общуват. Такива са отношенията между животните-хора. Животните-хора могат да правят много неща, които много хора не могат. Радвам се, че знам толкова много за царството на животните-хора. Те са толкова достойни, толкова красиви, толкова чисти, толкова безусловни, толкова верни. О, Боже, никога не бих могла да кажа достатъчно за животните-хора. Затова никога не бих могла да разбера и да приема факта, че някои хора наистина ги убиват и слагат мъртвата им плът в устата си, за да я ядат. Никога не бих могла да го разбера. Разбира се, децата, те са били малки и са били принудени да ядат месо от животни-хора, когато са били малки. Но възрастните разбират повече. Защо не се замислят? Защо обичат кучетата-хора, а ядат другите животни-хора? Или хранят кучетата-хора с готова храна от месото на други животни-хора? Кучетата-хора са безпомощни. Те просто ядат всичко, което им дадете. Но ако ги приучите от малки, знаят, биха предпочели зеленчуци. Биха предпочели веганска храна. Казвала съм ви, че някога хранех чайки-хора по плажовете в Италия и на други места. Те просто предпочитаха моята проста храна – малко хляб и нещо подобно, вместо да останат в морето и да ядат риби-хора. Не им харесваше. Казваха: „Рибите-хора миришат ужасно.“ Но трябва да ги ядат, ако нямат някаква друга храна. Всеки път, когато ги храня, те свикват с това. Не искат да отиват в морето, за да ядат. Връщат се в онова празно дворче, и аз ги храня. И те са толкова благодарни, толкова щастливи. Веднъж бях на друго място, не на същото, и не можах да ги нахраня, защото беше забранено. Но отидох в друга къща, където имаше малък двор, частен двор, и хората, които живееха там, не възразиха много. Веднъж... Извинете. Добре, върнах се. И така, отидох в другата къща и имах нещо хубаво, което им харесваше – този хляб с много семена, с много ядки и семена, който те обичат много. Разбира се, не ги хранех до насита, за да могат все пак да отидат и да хапнат нещо от морето, може би водорасли или нещо друго, или каквото там ядат. И си помислих: „О, те не знаят къде живея сега. Не мога да им го дам.“ Но повиках по име краля на чайките-хора от тогавашната група, по онова време, която тайно хранех на покрива на другата ми къща. Просто казах: „О, кралю еди-кой-си, чуваш ли ме? Знаеш ли къде съм? Имам малко храна за вас.“ О, веднага. Колко време отне това? Две минути. А аз бях далеч от морския бряг, където се намираха те. Веднага излетяха много бързо и долетяха до къщата ми. Не очаквах това. Дори не държах храната в ръце. Казах: „Добре, чакайте, чакайте малко. Ще я донеса.“ И те наистина изчакаха, тихо. Без крякане, без шум, нищо – тихо. Знаеха, че може да си навлека неприятности. О, и после ги нахраних. Но не смея да го правя постоянно, защото, ако живееш близо до града или в населено място, не е позволено да се хранят диви птици-хора. Съветват да не го правиш; иначе аз храня доста много. Храня катерици-, лисици-, плъхове-, котки-, диви котки- и скунксове- хора, всякакви животни-хора, които идват. Преди беше така. И онези, които имат... как се казваха? Онези, чиито тела са покрити с много бодли. Забравих как се наричат. Забравих. Храня и тях. Те също идват. И е забавно, те са много малки, но когато дойдат в къщата ти, на верандата, ако верандата ти е от камък или плочи, вдигат силен шум, докато вървят. „Туп, туп, туп, туп“, нещо такова. Мисля, че са таралежи-хора. Таралежи-хора, нещо подобно, сходно. Някои са по-големи, други са по-малки, но онези, които идваха при мен, най-често, живеят наоколо, в близките храсти, и са малки. Големи са колкото юмрук. А може би са били бебета. Не съм проучвала задълбочено животните-хора. Просто ги обичам. Затова, ако видя някого и мога да го нахраня, го храня. Толкова ми липсват. Липсват ми дивите животни-хора. Много ми липсват моите кучета-хора и птици-хора. И аз им липсвам, но поне можем да общуваме вътрешно. Добре, няма да говорим повече за това, защото ще ми липсват твърде много. Затова всеки път, когато видя някое животно-човек, което е ранено, малтретирано, пренебрегнато или жестоко тормозено, се чувствам сякаш това е моето животно-човек. Чувствам се ужасно. Чувствам се толкова безпомощна.
Изглежда, че жестокостта към животните в САЩ нараства. Смята се, че всяка година около 10 милиона животни умират вследствие на насилие или жестокост. Това сочи доклад на ASPCA (Американското дружество за предотвратяване на жестокостта към животните). Но в тези случаи има и друга жертва: децата, които стават свидетели на малтретирането. Проучване, проведено от ФБР (Федералното бюро за разследване) установява, че децата, които са свидетели на малтретиране на животни, претърпяват значителна травма, стават безчувствени към насилието и са по-склонни сами да проявят насилие. PETA (Хора за етично отношение към животните) наскоро изпрати таен следовател в този обект, където с помощта на скрити камери заснеха тези тревожни кадри, които според тях показват близо 10 000 папагала, натъпкани в мръсни клетки. В промишленото животновъдство всичко се свежда до крайно ограничаване на движението. Кокошките са толкова нагъсто, че не могат дори да разперят криле, а прасетата са в клетки, толкова тесни, че не могат да се обърнат. Наскоро разследващи от „Равенство за животните“ документираха свинеферма, в която свинете-майки са принудени да прекарват по-голямата част от живота си в клетки почти колкото телата им. Отидохме зад стадиона, където се представят слоновете, и открихме този млад слон. Той имаше дълбока червена рана на слепоочието си. Освен това кракът му е счупен. Другият е окован с верига. Изглежда напълно измършавял. Само кожа и кости. И това е най-лошото състояние, в което съм виждал слон в Тайланд. И всичко в името на забавлението. И т. н…
Животните-хора са като децата. Представете си вашето дете, или което и да е дете, в тяхното положение, то щеше да е много, много уплашено. Сърцето му щеше да е много, много, много наранено и щеше да изпитва ужас, особено ако наоколо няма кой да го защити, да му помогне. Чувствам се толкова безпомощна. Струва ми се, че никога... никога не правя достатъчно за този свят и за несправедливото страдание, което е стоварено върху беззащитните – деца, бебета, животни-хора, жертви на войни, жертви на гангстери, жертви на трафиканти на хора и други подобни. Чувствам, че никога не правя достатъчно. Не мога да направя достатъчно. Никога не съм искала да оставам в този свят, но си казах: „Ако остана, поне мога да направя нещо и да помогна на колкото се може повече същества.“ Затова още съм тук и благодаря на БОГ, че ми позволява със СВОЯТА Милост да правя каквото мога и да помагам на всички тях. Добре, това е част от моите дневници, която може би ще ви изпратя. Може би поне ще ви бъде интересно или ще ви напомни да бъдете по-добри към безпомощните животни-хора или към бебетата в утробите, или във вашата утроба, да помислите за него, да пазите малкото ангелче в тялото си и да се грижите за него или нея, когато се роди. Молете се на БОГ да ги закриля и да им помогне да станат най-достойните граждани, които искате, за света. Мисля, че това е всичко за днес. Стана спонтанно, макар да възнамерявах да ви представя моя разговор с Краля. Но понякога също така се чувствам малко неловко, защото когато Те дойдат, просто ме хвалят прекалено много, обичат ме толкова силно и ми показват толкова много уважение и любов. И на мен ми е неудобно. Но няма значение. Казах си, че истината трябва да бъде казана независимо от всичко. Само че невинаги имам време. Не знам защо днес, като видях птиците-хора и разговарях с тях, просто започнах да говоря така. Обикновено не ги моля да идват. Те просто идват постоянно. Понякога дори късно през нощта, когато би трябвало вече да са отлетели надалеч, за да спят. Или рано сутринта – не би трябвало да се събуждат толкова рано преди изгрев, но все пак го правят, идват и ми носят добри вести. Почти всеки ден чувам добри вести, не само по веднъж на ден, а повече от веднъж. Но поне се чувствам благодарна на БОГ, че по някакъв начин утешава сърцето ми. Благодаря Ти, ГОСПОДИ. Много Ти благодаря, мой МАПА. Благодаря Ти, БОЖЕ, Всемогъщи БОЖЕ, Най-Могъщи, ВЪРХОВНО Могъщи БОЖЕ, ВЪРХОВНО Милостиви БОЖЕ, ВЪРХОВНО Благосклонни БОЖЕ, ВЪРХОВНО Любящи БОЖЕ, ВЪРХОВНО Състрадателни БОЖЕ, ВЪРХОВНО Милосърдни БОЖЕ. Благодаря Ти, че благославяш всички ни на тази окаяна планета. Поне някъде на Земята хората все пак могат да живеят щастливо. Те не знаят какво ще донесе утрешният ден. Казах им как да живеят по-щастливо, дори във вечността. Но не много от тях ме слушат, ГОСПОДИ. Много съжалявам. И все пак Ти благодарим за Твоята безусловна Любов. Нека се освободиш от цялото страдание, което изпитваш, виждайки как Твоите възлюбени деца отиват на най-ужасното място, което никой не може да си представи, и страдат безмерно. Аз полагам огромни усилия, ГОСПОДИ. Моля Те, бъди Милостив към нас. Благодаря Ти, ГОСПОДИ. Амин. Photo Caption: „Красотата е навсякъде - тук, там, във водата, във въздуха.“
